През лятото на 2019 г. обиколката ми с Interrail "Балкани" ме отведе и до Солун, Скопие и Белград. Допреди няколко години между тези 3 града имаше непрекъснат нощен влак. Габ. Защото по време на моето пътуване той пътуваше само от Северна Македония през Скопие до Белград и за съжаление в момента изобщо не се движи. Можете да разберете какви алтернативи има тук.
На сайта rail.cc вече има доклад за Hellas Express, когато той все още пътуваше до Солун. Погледнете там!
Следователно този блог е актуализация на блога на Фло, но за съжаление вече е остарял, тъй като влакът в момента е отменен (от 2024 г.).
Ситуация през 2019 г.
Влакът се движи само в двете посоки от/до "Гевгелия" (в други изписвания също: "Гевгелия") на гръцко-северномакедонската граница. Причината за това е бежанската криза и граничният контрол на външната граница на ЕС. Влакът се движи само през лятото. Има обаче заместваща автобусна линия от Солун до Гевгелия и обратно, която също трябва да изчака влака. В Белград крайната спирка е "Топчидер" извън града до второ нареждане. До нея можете да стигнете с трамвай.
Работни дни: 13 юни - 21 септември
Намерено в DB Navigator. Там ще намерите сръбските станции, например "Topcider", но не и македонските станции.
Разписанията са леко променени и ще ги намерите в следващия раздел.
Графици (от 2019 г.)
Отпътуване в 18:23 ч. с автобус от Солун, вдясно от главния вход. Преминаване на границата със Северна Македония, включително паспортен контрол. Възможно е да има закъснения, но влакът трябва да чака в Гевгелия. Отпътуване от Скопие в 22:19 ч. Пристигане в Белград в 08:13 ч. по план.
Отпътуване в 18:35 ч. с автобус от Топчидер, пристигане в Скопие в 04:25 ч. и продължаване на пътуването в 04:45 ч. Пристигане в Гевелия в 06:51 ч. Там се прекачвате на автобус за Солун. Пристигане там в 10:08 ч. Часовникът е преместен с един час напред.
Много е важно, както пише и Фло в блога си: времето за пътуване е относително. Планирайте другите си влакови връзки с поне двучасов буфер - поне два часа, по възможност повече! Намираш се на Балканите, където часовниците се движат по различен начин!
За съжаление през 2024 г. влакът вече няма да се движи. Колко жалко!
Билети и алтернативи
Можете да закупите Interrail Passes купете тук на нашия уебсайт.
Аз лично не познавам човек, който да е пътувал с този влак без Interrail Pass 😉 Но има и нормални билети. Цената им е около 35 евро за еднопосочно пътуване и 54 евро за двупосочно пътуване. Точната цена в блога на Фло.
За съжаление не мога да кажа със сигурност дали цената е актуална, но не може да се е променила значително.
Съществува и Balkan Flexi Pass, с който също можете да използвате този влак. Той е валиден в България, Гърция, Черна гора, Северна Македония, Румъния, Сърбия и Турция.
Тъй като влакът в момента не се движи, най-добре е да се прекачите на автобус, например Flixbus.
Автобусният билет струва около 35 евро, пътуването продължава 6-7 часа и има повече от пет връзки на ден. Те включват пътувания с автобус, които са сходни с времето за пътуване с нощния влак. Имайте предвид, че автобусите тук обикновено нямат логото на Flixbus, а багажът се заплаща допълнително (1-5 EUR).
Ако наистина искате да пътувате с влак, има 4 връзки на ден от Ниш/Ниш/Ниш до Београд (време за пътуване от 5 до 7 часа). Можете да намерите разписание на адрес Сръбска железница.
Interrail
С Interrail Global Pass можете да ползвате влака, както и автобусите, които го свързват.
Не се начислява допълнителна такса за превоза на седалки.
Резервацията в кушет вагона струва 6 EUR, които е най-добре да се платят директно на кондуктора на кушет вагона при качване.. Понякога дори се казва, че е по-малко, а според някои диригентът взимал повече в зависимост от настроението си. Може би ще успеете да го подкупите за частно купе, кой знае. Трима мои приятели платиха по 10 евро за цяло купе. Малко приключение, за което ще ви разкажа след малко.
Пътуването с влак от Скопие до Белград: Предистория
Отново малко предистория. Преди това пътуване се отбих в Скопие и Прищина, а преди това отново в Солун. Така че съм пътувал и от Солун до Скопие и съм използвал влака като дневна връзка. Можете да прочетете за това пътуване тук.
На гарата в Солун останах в неведение за това как работи резервацията на кушет вагони. Мисля (но не съм сигурна в това), че можете да си купите билети за място само на гарата и след това трябва да платите доплащането във влака.
По време на пътуването ми до Скопие попитах кондуктора как работи кушет вагонът. Малко след като напуснах Гевгелия (също със закъснение), преминах от вагона за сядане в кушет вагона. Точно когато се канех да задам въпроса си, бях посрещнат дружелюбно: "Какъв е проблемът ви? ОТИДИ СИ" със силен сръбски акцент. Мисля, че разпознавате иронията от моя страна. Кондукторът, от друга страна, беше напълно сериозен. Помислих си, че може би се занимава с пътниците, които са се качили във влака, които трябва да платят за резервацията си и на които трябва да разпредели леглата и чаршафите. Засега си тръгнах, надявайки се, че ще се успокои, когато опитам отново по-късно.
Нека върнем часовника малко напред.
Втори опит. Този път се чу "Какво искаш?" със същия тон на гласа. Мисля, че след това дойде и "Върви!". Опитах се колкото се може повече да дам да се разбере, че не искам да навредя. Това беше, да кажем, умерено успешно. Той не ми обясни много, може би и той не ме разбра. Мисля, че поне успях да изтръгна от него, че резервацията наистина струва само 6 евро и че трябва "просто да дойдете тук" веднага щом влезете. Е, добре. В края на краищата.
Отново заех мястото си в купето, което за балканските стандарти беше почти първа класа. Влакът има само 3 вагона. Два вагона с 2-ра класа седалки, единият от които е открит, и едно купе. И кушет вагонът. Повече за пътуването в кушет вагона от Солун до Скопие можете да прочетете тук.
Сега ще обърнем внимание на пътуването до Белград.
Кушет вагонът на Hellas Express и пътуването от Скопие
Вечерта е в Скопие. Пристигам на гарата навреме. Мисля си, че това вероятно ще е загуба на време, ако влакът ми закъснее. В тъмното отдалеч се вижда гарата, обозначена с кирилски букви като "Schelesnizka Stanica", доколкото мога да я преведа правилно на латиница. Това означава: железопътна гара.
Железопътна гара в Скопие.
Сградата всъщност е много функционална и разумна. Гарата и голяма част от града са проектирани от "Кензо Танге", японски архитект, който възстановява част от града в така наречения "брутализъм" след голямото земетресение в Скопие. ЖП гарата е разположена над една от главните пътни артерии, има капацитет за мисля, че 8 коловоза, които лесно биха били достатъчни, а под нея е главната автогара на града, включително и за автобуси на дълги разстояния. Както казах, може би не точно красива, но лесно достъпна от транспортна гледна точка, добра гарова инфраструктура с билетни гишета и големи чакални и т.н. ... ...
.... Само че всичко това почти не се използва. На горния етаж част от коловозите са премахнати, чакалнята почти не се използва, защото не заминават влакове, а дори във френската статия в Уикипедия за централната гара в Скопие се казва, че ескалаторите не работят. Мога да кажа: това е вярно!
За съжаление, всичко тук е изживяло по-добри времена. Достатъчно е да погледнете таблото за заминаващи, което показва, вярвате или не, всички влакове, които се движат тук:
Оферта за разписание от Скопие.
В края на краищата китайските компании обявиха, че ще обновят и разширят основно главната железопътна линия от Солун до Белград и по-нататък до Будапеща, което също ще намали значително времето за пътуване. Строителството вече е в ход между Белград и Будапеща. Тук то все още е далеч.
Моят влак също закъснява със 100 минути. Дисплеят превключва от латиница на кирилица. На тръгване би трябвало да е само 85 минути, защото влакът всъщност стои тук 15 минути, което не прави, когато закъснява.
След това чакам долу в чакалнята на автобуса, където е по-хладно, отколкото в чакалнята на гарата. Разговарям с един американец, който наскоро се е преместил в Кьолн.
Заслон за автобуси пред автогарата под жп гарата в Скопие.
Когато настъпи моментът, отиваме на платформата. Там има стар кушет вагон, но той няма нищо общо с нашия влак. В по-ранни времена в Скопие все още е имало прикачен вагон, но вече не е така. Правя кратка разходка по перона. Ако погледнете от навеса от едната страна, можете да видите блестящия хилядолетен кръст на "Средно Водно", където бях няколко дни по-рано. Чудесна дестинация за екскурзия!
След кратко чакане влакът пристига. Качваме се в кушет вагона. Трима предполагат кой е дежурен там. Прословутият кондуктор на кушет вагона! Какъв късмет! И да ви кажа: той отново е в страхотно настроение... В началото се опитах да се промуша малко навътре от страх да не би да няма достатъчно легла. Но това не беше така. Не мога обаче да кажа какво би се случило, ако търсенето наистина превишаваше предлагането...
Срещам друг американец, когото случайно видях в пощата в града през деня. Той също си спомня. Живее в Сърбия, говори сръбски и изглежда, че се разбира по-добре с кондуктора на този език, въпреки че казва, че всъщност говори македонски. Двамата сме настанени в едно купе с две гръцки момчета, които пътуват с нас от Солун насам. Тъй като тук е много горещо, американецът Джереми решава да отвори прозореца. Всички се съгласиха, но аз не осъзнавах, че това по-късно ще се окаже моята гибел. Скоро кондукторът идва и прибира 6-те евро.
Има одеяло, но няма чаршаф. За първи път в нощния влак спя на голо легло. Това не ме притеснява толкова много, но веднага възникват нови проблеми. Исках да помоля за добър сън, защото наближаваше полунощ. Джереми обаче беше на мнение, че граничният контрол ще дойде скоро и така или иначе ще ни събудят. Така че не си струваше да си лягаме. След това щяло да има "едни хубави 8 часа сън" - каза той. Но аз знаех със сигурност, че ще мине още около час, както беше планирано. И тези 8 часа щяха да бъдат достатъчни само за мен лично, независимо от условията в сръбските железници, които щяха да предизвикат странен шум. Стана още по-добре. Джереми също беше на мнение, че непременно трябва да оставим прозореца отворен през цялата нощ, защото "веднага става горещо". Но ние вече се бяхме охладили до външната температура. Оказа се, че той е много егоистичен. Опитвам се да попитам дали мога да сменя купето. Джереми дори не може да разбере това и се опитва да попита кондуктора. Но, разбира се, на него не му се иска. Аз съм малко раздразнена, защото в другите купета все още имаше много свободни легла. Имаше дори едно напълно празно по-назад. Какво, по дяволите. Очакванията ми потъват... Спираме на открит коловоз. Всички останали в купето разговарят оживено, разменят си гръцки и сръбски "раки", вид шнапс. Сигурно сме стояли там доста дълго. Пред нас се е развалил влак - каза американецът. Вече е около половин час след полунощ или 2 часа през нощта, когато си лягаме след граничния контрол. Дори Джереми поправя изказването си на "едни хубави 6 часа сън" - 6 часа сън. В крайна сметка плюс закъснението. Поне аз заспивам бързо.
Но не само че е много шумно през отворения прозорец, но и по някое време се събуждам разтреперана. Обличам няколко пуловера и яке, но все още мръзна. Чудя се как ли другите издържат. И откъде се предполага, че ще дойде топлината, за която Джереми говори, когато е нощ и навън е само 15 градуса. По някое време тихо затварям прозореца. Когато американецът се събужда на сутринта, той отново го отваря. Всъщност спя доста добре в продължение на 6 часа, но на сутринта съм много неспокоен, а и е студено, така че нощта е доста използвана. Тапите за уши и маската за сън вършат добра работа.
Така че моят съвет за прозорците в нощните влакове (въз основа на опита от повече от 20 пътувания с нощни влакове): проветрявайте добре вечер! Ако тогава е студено, влакът няма да се загрее сам. А и тялото ви така или иначе се охлажда, докато спите.
Пристигаме в Белград-Топчидер около 10,45 ч. Около 150 минути закъснение. Честно казано, чудя се какво всъщност е наваксал влакът. Бях сигурен, че междувременно е имало повече закъснения.
От Topcider до град Белград
Както казах, станцията е отвън. Главната жп гара на града беше затворена миналата година и се предполага, че по някое време влаковете ще спират на Белград-Центар = Белград-Прокоп. Предполага се обаче, че някъде липсва свързващ коловоз. (Актуализация: той вече е изграден).
На първо място, аз имам забавянето сертифицирани тук на гарата, чудо, че това върви сравнително гладко. Но това е безполезно за искането за закъснение на Interrail Pass, тъй като то се брои само за ЕС. След това си проправям път към града. С трамвай и избягване на такси. Точно както миналата година. Защото не знам откъде да си взема билети за трамвая. Други честни пътници дори ме питат как да го направят. Но мисля, че дори Джереми, като полуместен жител, пътува на черно. В края на краищата не е моя вината, ако влакът не стига до центъра на града, както преди. Мисля, че това извинение, съчетано с невежество, ще се приложи в случай на съмнение, така ми подсказва балканският ми инстинкт.
Затова просто отидете на спирката, попитайте хората в коя посока е "Београд" и се качете на следващия трамвай. Съвет: "Београд" е в посоката, в която влакът би продължил, ако го направи.
Пътувайте до главната гара "Главна" или попитайте хората отново, ако е необходимо. Може би не непременно на машиниста на влака.
Надявам се, че блогът ми ви е харесал! Ако планирате скорошна обиколка с Interrail или търсите билети за влак, моля, използвайте връзките за резервации тук в блога или на уебсайта. По този начин получаваме малка комисиона като благодарност за безплатното ни съдържание. Цената остава същата, разбира се. В противен случай, моля, не се колебайте да ни препоръчате! До следващия път! 🙂
Важни връзки
Разписание / време за пътуване от 10 часа: Сръбска железница
Купете билети за влак от 35 EUR: просто на гише за продажба на билети.
Купете автобусни билети - тъй като нощният влак не е грешен в момента - от 35 EUR: Flixbus
Резервиране на хотел: Booking.com
DE 
AR 
BG 
DA 
EN 
ET 
FI 
FR 
EL 
IT 
JA 
KO 
LV 
LT 
NL 
NB 
PL 
PT 
RO 
RU 
SV 
SK 
SL 
ES 
CS 
TR 
UK 
HU 
